Танцьорът в мен не може да танцува сам. Понеже сме едно цяло, и аз имам нужда от подкрепа.
Танцьорът в мен не танцува на два крака. Всъщност, той дори няма крака. Но не е инвалид. Напротив.
Танцьорът в мен е навит на пружинка - когато тя се отпусне, топчето на върха му започва да прави красиви пируети.
Танцьорът в мен е колкото отвътре, толкова и отвън. Неговият основен двигател гори надълбоко, да, но механичната му част е продължение на ръката ми.
Танцьорът в мен се развихря, когато му е тъжно. В такива моменти се върти като дервиш - докато не му олекне.
Танцьорът в мен понякога е радост за другите. Неговите фигури доставят удоволствие на тези, които ги усещат близки.
Ала танцьорът в мен е и срамежлив. Страх го е да не остане неразбран. Колкото го и харесват, толкова го и недооценяват.
Танцьорът в мен е израз на всичко, което се случва около ми и влияе на това отвътре.
Танцьорът в мен пази най-красивите си движения за най-красивите хора.
Танцьорът в мен е и малко себичен. Той обича повече себе си, отколкото другите, но привърже ли се, остава верен.
Танцьорът в мен съм аз, поетът. Скоковете на писалката ми са неговият външен израз.
Поетът в мен е галантен танцьор, който има нужда от вдъхновение и смелост, за да демонстрира грацията, на която е способен.
