Напоследък се сблъсквам с прекалено много въпроси. С наближаването на кандидатстудентската кампания за 2015г. всеки /втори/ роднина, близък, приятел, познат, непознат иска да знае, какво съм избрала да уча. Някои мои решения, повечето от които най-вероятно временни, предизвикват учудване по широкия, но не и широко скроения, свят, а някои от изброените точки изскачат изневиделица и ми бъркат в здравето всеки път, когато това се случи.
Подбудена от нуждата да се изкажа, нужда, която със сигурност ще ми докара боя някой ден, съставих списък с десетте най-дразнещи въпроса, съпътствани от лаконичен, но донякъде изчерпателен отговор. Дори мисля да използвам това подобие на статия в своя защита винаги, когато обвинението ме застреля с някое от посочените питания.
"Какво ще кандидатстваш?"
Ми, общо-взето каквото си искам. За да им е ясно на всички, филолог си падам малко аз.
Ми, общо-взето каквото си искам. За да им е ясно на всички, филолог си падам малко аз.
След като съм отговорила на този въпрос, следва логичният и не по-малко изкарващият ме вън от кожата ми
"И защо не учиш нещо полезно - право или медицина, примерно?"
Нека ви обясня нещо. Медицината е призвание. Тя е за отговорни хора. Представете си ме мен като лекар. Започнахте ли вече да изпитвате съчувствие към потенциалните ми пациенти?
Освен това, ма моля ви се, кое не му е полезното на чуждия език? А?
Колкото до 'полезните професии' - много хора имат полезна професия, например уличните чистачки /при цялото ми уважение, моля да няма обидени/, обаче аз предпочитам да съм щастлива пред това да съм полезна. Не че едното автоматично изключва другото.
"Хубаво, ти ще я завършиш тая филология, ама после какво ще правиш?"
Вж. въпрос първи.
Ще ставам учителка, примерно. Ама това не влиза в графата 'полезни професии', щото да си учител в днешно време може и да е полезно за учениците ти, но определено не е полезно за теб.
Ако това не стане, ще си отворя баничарница. ПЪК.
Ще си бъркам в носа, както в природно дадените ми дупки, така и в тая, дето сама съм поискала да имам.
И като стана дума за нос и за дупки...
Не го. Оставям сополестата слуз да капе през дупката и да се стича по халкичката. През зимата съм едновременно сталактит и сталагмит.
Но да се върнем обратно на учението.
"И за какво са ти тия древни езици? Никой не ги говори!"
Ъ-ъ-ъ, дадох заето. Я малко по-адекватно, ако обичате. Вие, невежи, които мислите, че сте ме затапили с тая питанка, никога няма да разберете чувството на триумф, което се надига у мен всеки път, когато обяснявам, защо, аджеба, 'друга алтернатива' или 'детска педиатрия' са безумни тавтологии.
Впрочем има ли нужда да обяснявам що е то тавтология и защо има почва у нас?
"Ама как така няма да заминаваш в чужбина?"
Просто ей така. Някои хора, представете си, имат изумителната вяра, че корабът все още не е потънал и са готови самоотвержено да го спасяват. Какви кретенчета само, а? Баси нещастниците.
"Пф, че за какво ти е да си намираш работа, нали учиш?"
Ами че то сума ти хора учат и работят, да не съм само аз патологичен случай. При това конкретното явление не е част само от родната действителност - и в странство се намират трудолюбиви учащи (или ученолюбиви работещи, който както го вижда).
Плюс това не може цял живот да висна на коляното на мама и да я чакам да снесе някоя парà. Колкото и да ми се иска.
"Как така не искаш да имаш деца?"
Питайте ме пак след десет години.
Давате ли си сметка, че задавате този въпрос на дете, тепърва нагазващо в блатото на самостоятелния живот? Достатъчно трудно ми е да се грижа само за себе си, не ми трябва да уморявам и дете.
"Как така не ядеш месо? Какво ядеш тогава? Ядеш ли риба?"
Отново стигаме до концепцията за свободния избор.
В случай, че ви е убягнало, и рибата някога е дишала и е живяла пълноценно, макар и да не ви се вярва.
Бих могла да се впусна в дълбокомислени обяснения за това, колко добре се отразява на човешкия организъм да спре да се тъпче с животински хормони /щях да напиша 'хемороиди' за едната бройка и май нямаше да съм много далеч от истината/, само че разни мършояди ще ме обвинят, че се опитвам да им влияя на гледната точка.
И най-сбърканото нещо, което някога са ме питали...
"Как може да слушаш метъл? То това е голям джангър и нищо не се разбира..."
Дори няма да започвам да обяснявам какво не му е наред на това изречение.
